Когато нещо много ми тежи
и иде ми да се разплача,
надничам скришом в детските очи,
и пламва светлина във мрака.
Във тез очи е сбрана любовта
и смисъла на цялата Вселена.
На тез очи аз мога да простя
и болката, макар и огорчена.
Очите детски, бистри езера,
приели слънцето във своите
зеници,
на никого не ще да разрешат,
да грабнат светлината, със
мечтите.
© Таня Мезева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
