16 февр. 2006 г., 23:50
До вчера бях малко момиче,
което играе с кукли навън.
Което най-много мама обича
и злото за него е само насън.
До вчера мечтаех да бъда голяма
с гримирано вече лице,
да бъда изискана дама,
да не казват, че съм още дете.
Но днес сълзи горещи
парят моето лице,
защото сърцето ми усеща
как тръгва си от мене малкото дете. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация