Как искам, искайки да мога
да полетя в студеното небе,
зелени мигли да притворя
и без да мога да говоря,
да се превърна в дете.
Да видя пак отблясъците слънчеви,
с пъстра рокличка на бели точки,
с одрани колене измъчени
и с най-напред гърди изпъчени,
в парка да прескачам плочки...
© Таня Все права защищены