Детство
Детство
Катерих джанки във съседен двор
когато бях дете невръстно.
От наш'те сливи не знам защо
по-рядко плодове откъсвах.
В тревите там лежеше бомба
със кухо тяло, без заряд и мощност.
С бръснарско ножче, на нея помня,
разрязахме трупа на земноводно.
Да, бяхме палави и бяхме диви,
прескачахме оградата от раз.
И бягахме, съседът щом ни види,
с джобове пълни, с мръсна газ.
На близо беше и дерето
и в него - някакъв тунел.
Големите се спускаха с въжета,
а аз над тях събирах смелост.
И помня как веднъж със колелото
направих салто и го потроших,
при все, че бях обгрижван отговорно,
но ето, имам своите бели.
Дори веднъж участвах във грабеж
на кръгли заготовки за капачки.
Слепени с дъвка по две в жетон,
ги пъхахме в игрални автомати.
Обичах пистата с колите,
воланът в двете ми ръце,
осемдесет и някоя година,
фришопът, миналия век.
А там, зад шоколадената фабрика,
открихме нашето море.
Със стиропорни лодки в него плавахме
и лятото прекарвахме добре.
С фунийки целехме се дори до кръв
и с топчета играехме на пясъка.
И май във нищо не бях аз пръв,
но имам спомени останали.
А в двора с неизбухналата бомба
стоеше къща с библиотека,
в която за първи път разлистих книга,
със стихове от няколко поета.
© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бърдаров Все права защищены
Ако трябва да съм честен не е само безгрижие детството, но определено с радост си припомних моменти, които сега ме карат да се усмихна. А онзи грабеж на заготовките за капачки, като ни подгони един пазач и хукнахме да се спасяваме. И от двуметрова ограда всички цопнахме в някакъв стъклен памук 
