2 июн. 2018 г., 00:47

Детство

632 0 0

Детството ни бързичко отлита,

неусетно сме пораснали и времето не пита.

Миговете ценни няма как да върнем,

само спомените за тях можем да прегърнем.

Нищичко, обаче тук не свършва...

Всеки от нас все още белите си извършва.

В играта на живота сме заели главни роли

и играем до последно, всеки ден със сили нови.

Макар и пораснали, живеят в нас още децата, 

по- страшно ще бъде, ако изгубим искрата...

Детството е магия, а не години и рождена дата,

то е чувство, загнездено дълбоко в душата! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...