2.06.2018 г., 0:47

Детство

629 0 0

Детството ни бързичко отлита,

неусетно сме пораснали и времето не пита.

Миговете ценни няма как да върнем,

само спомените за тях можем да прегърнем.

Нищичко, обаче тук не свършва...

Всеки от нас все още белите си извършва.

В играта на живота сме заели главни роли

и играем до последно, всеки ден със сили нови.

Макар и пораснали, живеят в нас още децата, 

по- страшно ще бъде, ако изгубим искрата...

Детството е магия, а не години и рождена дата,

то е чувство, загнездено дълбоко в душата! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...