2.06.2018 г., 0:47

Детство

631 0 0

Детството ни бързичко отлита,

неусетно сме пораснали и времето не пита.

Миговете ценни няма как да върнем,

само спомените за тях можем да прегърнем.

Нищичко, обаче тук не свършва...

Всеки от нас все още белите си извършва.

В играта на живота сме заели главни роли

и играем до последно, всеки ден със сили нови.

Макар и пораснали, живеят в нас още децата, 

по- страшно ще бъде, ако изгубим искрата...

Детството е магия, а не години и рождена дата,

то е чувство, загнездено дълбоко в душата! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...