Jun 2, 2018, 12:47 AM

Детство

630 0 0

Детството ни бързичко отлита,

неусетно сме пораснали и времето не пита.

Миговете ценни няма как да върнем,

само спомените за тях можем да прегърнем.

Нищичко, обаче тук не свършва...

Всеки от нас все още белите си извършва.

В играта на живота сме заели главни роли

и играем до последно, всеки ден със сили нови.

Макар и пораснали, живеят в нас още децата, 

по- страшно ще бъде, ако изгубим искрата...

Детството е магия, а не години и рождена дата,

то е чувство, загнездено дълбоко в душата! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...