26 дек. 2014 г., 16:37

Детство мое

499 0 1

Детство мое, върни се!

Богатство  на чисти души и игри -

липсваш ми,

загърни ме със сребърни облаци!

Пак да бъдем  хлапаци,

боси, мокри, щастливи под скъсан чадър!

Вятър и слънце да не плаши мечтите,

далеч  да бъдат бедите!

Доведи първите чувства и тръпки,

победили  мрака с целувки,

побягват засрамени в къщи!

Лъщи на тротоара сразена първата ревност,

долетяла птица от прастарата древност.

Лъха на обич, закрила, грижа на майка-орлица!

Детство мое, върни се!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, ако можеше да се върне детството, сигурно този свят щеше да е населен само с деца.Всъщност, ако това е възможно, това ще е мечтания свят, който очакваме.
    Хареса ми творбата ти! Поздрав за нея!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...