Dec 26, 2014, 4:37 PM

Детство мое

  Poetry
503 0 1

Детство мое, върни се!

Богатство  на чисти души и игри -

липсваш ми,

загърни ме със сребърни облаци!

Пак да бъдем  хлапаци,

боси, мокри, щастливи под скъсан чадър!

Вятър и слънце да не плаши мечтите,

далеч  да бъдат бедите!

Доведи първите чувства и тръпки,

победили  мрака с целувки,

побягват засрамени в къщи!

Лъщи на тротоара сразена първата ревност,

долетяла птица от прастарата древност.

Лъха на обич, закрила, грижа на майка-орлица!

Детство мое, върни се!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • О, ако можеше да се върне детството, сигурно този свят щеше да е населен само с деца.Всъщност, ако това е възможно, това ще е мечтания свят, който очакваме.
    Хареса ми творбата ти! Поздрав за нея!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...