26 dic 2014, 16:37

Детство мое

  Poesía
501 0 1

Детство мое, върни се!

Богатство  на чисти души и игри -

липсваш ми,

загърни ме със сребърни облаци!

Пак да бъдем  хлапаци,

боси, мокри, щастливи под скъсан чадър!

Вятър и слънце да не плаши мечтите,

далеч  да бъдат бедите!

Доведи първите чувства и тръпки,

победили  мрака с целувки,

побягват засрамени в къщи!

Лъщи на тротоара сразена първата ревност,

долетяла птица от прастарата древност.

Лъха на обич, закрила, грижа на майка-орлица!

Детство мое, върни се!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, ако можеше да се върне детството, сигурно този свят щеше да е населен само с деца.Всъщност, ако това е възможно, това ще е мечтания свят, който очакваме.
    Хареса ми творбата ти! Поздрав за нея!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...