30 нояб. 2007 г., 17:38

Детство мое 

  Поэзия
5.0 / 5
1493 1 6
Години отлетели,
най-прекрасното от мен сте взели,
от спомена за вас душата ми тъгува,
детство мое, защо със мене се сбогува?
Внезапно то от мен си тръгна
и сърцето ми в сълза превърна,
завинаги във мен остава
спомен - нелечима рана.
Винаги ще тъгувам,
с детството се сбогувам,
един ден ще дойде, друг ще си тръгне,
но моето детство не ще се върне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Станчев Все права защищены

Предложения
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
  • Весь мир - театр Актёры разобрали роли авторитетов, На сцене свет, а в зале нет свободных мест Быть ...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »