Детството ми след войната

Не  искам да си спомням, след войната,
за живата  оскъдица и глад.
Не можехме да свържем двата ката.
Страната ни бе гола и отзад!

За хубавите дни аз бях забравил,
забравих и безгрижните игри,
мечтите си във склада бях оставил,
и с възрастните ставах във зори!

Дойдоха с трясък нови господари!
Създадоха една "народна власт"!
Купонната система ни удари...
И всичко  туй се струпа върху нас.

А и природата  не ни пожали,
не капна дъжд по родната земя,
и семето, което бяхме сяли,
се срастна  с черната земя!

И житото остана една педя.
Омъкнахме го, да го приберем,
не можеше със сърп да го ожънем...
О, бяхме се отчаели съвсем!

Израстнахме без хляб и без бонбони,
не знаехме вкуса на захарта,
не винаги ний имахме купони,
и лягахме си гладни вечерта!

Израснах аз в такова гадно време,
и закатерих стръмни стъпала!
И дадох детството да ми отнеме,
да стъпче с чизми, детската душа!
  09.02.2014г. София