Jun 27, 2014, 8:42 PM

Детството ми след войната

  Poetry » Other
397 0 0

Не  искам да си спомням, след войната,
за живата  оскъдица и глад.
Не можехме да свържем двата ката.
Страната ни бе гола и отзад!

За хубавите дни аз бях забравил,
забравих и безгрижните игри,
мечтите си във склада бях оставил,
и с възрастните ставах във зори!

Дойдоха с трясък нови господари!
Създадоха една "народна власт"!
Купонната система ни удари...
И всичко  туй се струпа върху нас.

А и природата  не ни пожали,
не капна дъжд по родната земя,
и семето, което бяхме сяли,
се срастна  с черната земя!

И житото остана една педя.
Омъкнахме го, да го приберем,
не можеше със сърп да го ожънем...
О, бяхме се отчаели съвсем!

Израстнахме без хляб и без бонбони,
не знаехме вкуса на захарта,
не винаги ний имахме купони,
и лягахме си гладни вечерта!

Израснах аз в такова гадно време,
и закатерих стръмни стъпала!
И дадох детството да ми отнеме,
да стъпче с чизми, детската душа!
  09.02.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...