Забравени думи на моето детство,
мене поведоха в скъпи години,
там ме чакаше дивно наследство,
там ме посрещаха стари картини. . .
Думите - шепот от светли минути,
на детския глъч и безгрижния смях,
думите - звук от мечтите нечути
в песен със полет на първи размах!
Тогава царстваха детските дни,
стремителен бяг из млади поляни,
ромон на ручей и бистри води,
приказка от кехлибари огряни.
Препускам назад във бурни години
и взирам се в онзи далечен пейзаж,
търсен от мене в летата отминал,
скрит във албум на бленуван мираж.
Думите в пътя по давния мост
качват ме върху конни седла,
в очите прочели моя въпрос
с галопа ме носят на бели крила.
Безкрайните спирки в обратния друм
звънят със звънчета на сребърен звън,
поспирам за миг пред всяка от тях
и пак продължавам във детството-сън . . .
Лента, салон, овехтял апарат,
в салона съм сам със скъпия филм,
филмът тече във посока назад
и пак ще се върна където съм бил . . .
гр. София, 23.10.2016 г.
© Димитър Христов Все права защищены