10 мар. 2018 г., 17:21

Детството в Мен

699 0 1
  1. ДЕТСТВОТО В МЕН

Забравени думи на моето детство,

мене поведоха в скъпи години,

там ме чакаше дивно наследство,

там ме посрещаха стари картини. . .

 

Думите -  шепот от светли минути,

на детския глъч и безгрижния смях,

думите - звук от мечтите нечути

в песен със полет на първи размах!

 

Тогава царстваха детските дни,

стремителен бяг из млади поляни,

ромон на ручей и бистри води,

приказка от кехлибари огряни.

 

Препускам назад във бурни години

и взирам се в онзи далечен пейзаж,

търсен от мене в летата отминал,

скрит във албум на бленуван мираж.

 

Думите в пътя по давния мост

качват ме върху конни седла,

в очите прочели моя въпрос

с галопа ме носят на бели крила.

 

Безкрайните спирки в обратния друм

звънят със звънчета на сребърен звън,

поспирам за миг пред всяка от тях

и пак продължавам във детството-сън . . .

 

Лента, салон, овехтял апарат,

в салона съм сам със скъпия филм,

филмът тече във посока назад

и пак ще се върна където съм бил . . .

 

гр. София, 23.10.2016 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...