1. ДЕТСТВОТО В МЕН

Забравени думи на моето детство,

мене поведоха в скъпи години,

там ме чакаше дивно наследство,

там ме посрещаха стари картини. . .

Думите -  шепот от светли минути,

на детския глъч и безгрижния смях,

думите - звук от мечтите нечути

в песен със полет на първи размах!

Тогава царстваха детските дни,

стремителен бяг из млади поляни,

ромон на ручей и бистри води,

приказка от кехлибари огряни.

Препускам назад във бурни години

и взирам се в онзи далечен пейзаж,

търсен от мене в летата отминал,

скрит във албум на бленуван мираж.

Думите в пътя по давния мост

качват ме върху конни седла,

в очите прочели моя въпрос

с галопа ме носят на бели крила.

Безкрайните спирки в обратния друм

звънят със звънчета на сребърен звън,

поспирам за миг пред всяка от тях

и пак продължавам във детството-сън . . .

Лента, салон, овехтял апарат,

в салона съм сам със скъпия филм,

филмът тече във посока назад

и пак ще се върна където съм бил . . .

гр. София, 23.10.2016 г.