3 нояб. 2010 г., 20:28

Девайра

811 0 4

ДЕВАЙРА*

 

Сред огърлицата на бляскавите мълнии,

оплели в свойте мрежи тишината.

Сред грохотът на падащи талази,

окъпана от призрачните пръски,

родена от сияйната утроба

на изумрудената, свята Вечност,

пристъпва Тя, прекрасната Богиня,

наречена от смъртните Любов.

Излязла от могъщата стихия

на океана с име Космос,

трептяща нежно - морска раковина,

обвита в крехко съвършенство.

Ела ти, животворна красота,

във моя кратък, земен ден,

ела ти, пътеводна светлина,

във звездната, бездънна нощ.

*ДЕВАЙРА (ватански) - Любов (бел. автора)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...