3.11.2010 г., 20:28

Девайра

807 0 4

ДЕВАЙРА*

 

Сред огърлицата на бляскавите мълнии,

оплели в свойте мрежи тишината.

Сред грохотът на падащи талази,

окъпана от призрачните пръски,

родена от сияйната утроба

на изумрудената, свята Вечност,

пристъпва Тя, прекрасната Богиня,

наречена от смъртните Любов.

Излязла от могъщата стихия

на океана с име Космос,

трептяща нежно - морска раковина,

обвита в крехко съвършенство.

Ела ти, животворна красота,

във моя кратък, земен ден,

ела ти, пътеводна светлина,

във звездната, бездънна нощ.

*ДЕВАЙРА (ватански) - Любов (бел. автора)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...