Девет часа и половина /сем. Петрови, последните българи, кореняк плевналии, метафизици/
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Девет часа и половина
/сем. Петрови, последните българи,
кореняк плевналии, метафизици/
С кафето – горещо, без захар
и шкембето – със чесън и винен оцет
Ей тъй го посрещат деня си
семейство Петрови – българи, кореняк плевналии
метафизици
И слънцето, рано сутрин, винаги
дразни среднощноранените погледи
А студът, навестил ни от север с любовта
на нам братския рускосъветски народ
ги обгрижва спонтанно, всъщност,
най-добре е да кажем – ебателно
Слънцерадостни
Тъжностудени
Това са денят, сутринта, юлското утро, джулая,
всекидневният изблик на семейство Петрови,
българи, кореняк плевналии, метафизици
Идиомщини...
Но да се върнем към ранната утрин
светлината на лампите от ковано желязо,
последния писък на щорите на семейство Петрови
Спим и седим – мълчим и пушим
и се разсъмваме и си чакаме
А не ни чакат – никой и никъде
Нас, семейство Петрови,
българи, кореняк плевналии, метафизици
***
Добро утро, Госпожо
След двайсет години безметежен семеен живот
как ли са твоите детераждащи органи
сексът, оргазмът, масата, столът, брачното ложе,
вибраторът, неравноделните практики
Как сме /си/ ние – най-доброто
от всички родени любовници
Спомняш си туй стихо-творение – тъжно е
Искаш кафе?
Аз пък си искам шкембето
Жумим и отсръбваме
ти – собствените си страхове
аз – отегчението в мене си
Това сме ние – семейство Петрови
последните българи, кореняк плевналии, метафизици
***
Внимание, тук спи малко дете!
Натисни звънеца тихо или почукай!
И ако пък ти отворят вратата
Бягаййййй!
/сем. Петрови, последните българи,
кореняк плевналии, метафизици/
С кафето – горещо, без захар
и шкембето – със чесън и винен оцет
Ей тъй го посрещат деня си
семейство Петрови – българи, кореняк плевналии
метафизици
И слънцето, рано сутрин, винаги
дразни среднощноранените погледи
А студът, навестил ни от север с любовта
на нам братския рускосъветски народ
ги обгрижва спонтанно, всъщност,
най-добре е да кажем – ебателно
Слънцерадостни
Тъжностудени
Това са денят, сутринта, юлското утро, джулая,
всекидневният изблик на семейство Петрови,
българи, кореняк плевналии, метафизици
Идиомщини...
Но да се върнем към ранната утрин
светлината на лампите от ковано желязо,
последния писък на щорите на семейство Петрови
Спим и седим – мълчим и пушим
и се разсъмваме и си чакаме
А не ни чакат – никой и никъде
Нас, семейство Петрови,
българи, кореняк плевналии, метафизици
***
Добро утро, Госпожо
След двайсет години безметежен семеен живот
как ли са твоите детераждащи органи
сексът, оргазмът, масата, столът, брачното ложе,
вибраторът, неравноделните практики
Как сме /си/ ние – най-доброто
от всички родени любовници
Спомняш си туй стихо-творение – тъжно е
Искаш кафе?
Аз пък си искам шкембето
Жумим и отсръбваме
ти – собствените си страхове
аз – отегчението в мене си
Това сме ние – семейство Петрови
последните българи, кореняк плевналии, метафизици
***
Внимание, тук спи малко дете!
Натисни звънеца тихо или почукай!
И ако пък ти отворят вратата
Бягаййййй!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Илиев Все права защищены
