Девет стрели
Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти.
Съзнателно изгубих себе си.
Почувствах се сива и пуста.
Видях се отстрани.
Бях неподвижна, наранена,
пронизана с девет стрели.
Болката за ръка ме държеше
и тръгнах да събирам себе си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Стефанова Все права защищены
