Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти.
Съзнателно изгубих себе си.
Почувствах се сива и пуста.
Видях се отстрани.
Бях неподвижна, наранена,
пронизана с девет стрели.
Болката за ръка ме държеше
и тръгнах да събирам себе си.
© Зорница Стефанова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
