Девет стрели
Като крадец във мене се промъкна.
Без милост всичко ми отне.
И макар да стъпваше на пръсти,
усетих как открадна моите криле.
Ограби всичко - обич и мечти.
Съзнателно изгубих себе си.
Почувствах се сива и пуста.
Видях се отстрани.
Бях неподвижна, наранена,
пронизана с девет стрели.
Болката за ръка ме държеше
и тръгнах да събирам себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Стефанова Всички права запазени
