Деветата порта 2000

Слизам в ада. Отново. Не гледам назад.

Пак ме чакат тез дяволски сили.

Идвам в мрака - във онзи безмилостен свят -

да се бия. Или да умирам.

А отвън пролетта тъй омайна цъфти.

Пеят птици във порив любовен.

А зад мен се затръшват всички врати.

И ще пламнат всички мостове.

Тръгнах пак да се бия - отново за вас.

Саможертва ненужна, безумна.

Всички хора сега ще се любят в захлас,

а пък аз със смъртта ще воювам.

И отново без милост ме сграбчва нощта.

И кошмари пак виждам в съня си.

Но макар че не ме е превзела скръбта,

нова болка сърцето ми къса.

Тъй обичам те - казвам без капчица свян.

И изгарям - от вътрешен огън.

Но във ада оставам - завинаги сам.

Даже без да ти махна за сбогом.

Вече знам - мен не ще ме спаси обичта.

И не чакам екстаза неземен.

Искам най-после да ме целуне смъртта -

и със себе си тя да ме вземе.