9 дек. 2018 г., 21:19

Девойката, която не ти постла легло…

1.8K 11 10

Аз никога не ти постлах легло,

но бях до теб в самотните ти нощи.

Споделяхме и лошо, и добро

в света студен и толкова порочен!

 

Не те обичах никога така,

с изгарящата страст на пеперуда,

но беше смисъл, мъдрост, светлина,

и пристан тих в морето от заблуди!

 

Сега целуваш моите ръце

и тази нежност води ни към рая…

Без задни мисли, обич на дете,

онази, безусловната, до края!

 

Таня Симеонова

08.12.2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...