Девствена
Сама. Пясък. Тишина.
Без хора. Без чувства. Без мисли.
Без избор. Без път. Без надежда.
И мисъл за смърт, за убийство, за отмъщение.
Пътека, която не стига до никъде.
Думи, които не значат нищо.
Пустош без зеленина, без живинка.
Пустош без сълзи. Душевна празнота.
Сълзи. Болка. Недоверие.
Обиди всякакви - убийствени.
Повърхност - равна и усмихната,
а вътре буря от чувства и мисли.
Недоразбрана, неоценена и обидена.
Небесносиньо в черно. Кръв и дрипи.
Отхвърлена, отритната като боклук.
Все едно дали съм мъртва или жива...
Без хора. Без чувства. Без мисли.
Без избор. Без път. Без надежда.
И мисъл за смърт, за убийство, за отмъщение.
Пътека, която не стига до никъде.
Думи, които не значат нищо.
Пустош без зеленина, без живинка.
Пустош без сълзи. Душевна празнота.
Сълзи. Болка. Недоверие.
Обиди всякакви - убийствени.
Повърхност - равна и усмихната,
а вътре буря от чувства и мисли.
Недоразбрана, неоценена и обидена.
Небесносиньо в черно. Кръв и дрипи.
Отхвърлена, отритната като боклук.
Все едно дали съм мъртва или жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Йорданова Все права защищены
