24 мар. 2009 г., 01:38

* * *

1.2K 0 0

                   

 

                    Няма нищо смисъл за мен вече,

                    по-слаб съм от всякога, признавам,

                    мисълта, че си от мен далече,

                    ме кара от болка да полудявам.

                   

                    Тежки  думи ти изрече

                    и след теб нищо не остана,

                    на студ и самота душата ми обрече

                    и в едно сърце отвори рана.

                  

                   Защо от мен ти си тръгна,

                   защо болка ми причини,

                   защо сега сърцето искам да изтръгна,

                   затова, че те  обичах истински, кажи?

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сираков Мирослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...