24 мар. 2009 г., 01:38

* * *

1.2K 0 0

                   

 

                    Няма нищо смисъл за мен вече,

                    по-слаб съм от всякога, признавам,

                    мисълта, че си от мен далече,

                    ме кара от болка да полудявам.

                   

                    Тежки  думи ти изрече

                    и след теб нищо не остана,

                    на студ и самота душата ми обрече

                    и в едно сърце отвори рана.

                  

                   Защо от мен ти си тръгна,

                   защо болка ми причини,

                   защо сега сърцето искам да изтръгна,

                   затова, че те  обичах истински, кажи?

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сираков Мирослав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...