24 mar 2009, 1:38

* * *

1.2K 0 0

                   

 

                    Няма нищо смисъл за мен вече,

                    по-слаб съм от всякога, признавам,

                    мисълта, че си от мен далече,

                    ме кара от болка да полудявам.

                   

                    Тежки  думи ти изрече

                    и след теб нищо не остана,

                    на студ и самота душата ми обрече

                    и в едно сърце отвори рана.

                  

                   Защо от мен ти си тръгна,

                   защо болка ми причини,

                   защо сега сърцето искам да изтръгна,

                   затова, че те  обичах истински, кажи?

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сираков Мирослав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...