24.03.2009 г., 1:38

* * *

1.2K 0 0

                   

 

                    Няма нищо смисъл за мен вече,

                    по-слаб съм от всякога, признавам,

                    мисълта, че си от мен далече,

                    ме кара от болка да полудявам.

                   

                    Тежки  думи ти изрече

                    и след теб нищо не остана,

                    на студ и самота душата ми обрече

                    и в едно сърце отвори рана.

                  

                   Защо от мен ти си тръгна,

                   защо болка ми причини,

                   защо сега сърцето искам да изтръгна,

                   затова, че те  обичах истински, кажи?

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сираков Мирослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...