18 нояб. 2018 г., 09:48

***

408 0 2

няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси

 

рамене опряни в бедрата
а мен така да ме мързи
нежно прошепвам словата
и целувам "моите" очи

 

ръцете преплетени в пръсти
искри отразяващи се в лед
пламъци от огъня бушуват гъсти
целувка по нослето и всичко е наред

 

погледи срещащи се като магнити
въздухът-мозъчни вълни от страст
синхронизация на мечтите
любов неподвластна на нас

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Всемнелюб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....