Nov 18, 2018, 9:48 AM

***

  Poetry
405 0 2

няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси

 

рамене опряни в бедрата
а мен така да ме мързи
нежно прошепвам словата
и целувам "моите" очи

 

ръцете преплетени в пръсти
искри отразяващи се в лед
пламъци от огъня бушуват гъсти
целувка по нослето и всичко е наред

 

погледи срещащи се като магнити
въздухът-мозъчни вълни от страст
синхронизация на мечтите
любов неподвластна на нас

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Всемнелюб All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...