18.11.2018 г., 9:48

***

406 0 2

няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси

 

рамене опряни в бедрата
а мен така да ме мързи
нежно прошепвам словата
и целувам "моите" очи

 

ръцете преплетени в пръсти
искри отразяващи се в лед
пламъци от огъня бушуват гъсти
целувка по нослето и всичко е наред

 

погледи срещащи се като магнити
въздухът-мозъчни вълни от страст
синхронизация на мечтите
любов неподвластна на нас

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всемнелюб Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...