18 nov 2018, 9:48

***

  Poesía
409 0 2

няма нищо по хубаво от лошото време
навън снегът да гърми
тя сгушена в мене
галейки моите коси

 

рамене опряни в бедрата
а мен така да ме мързи
нежно прошепвам словата
и целувам "моите" очи

 

ръцете преплетени в пръсти
искри отразяващи се в лед
пламъци от огъня бушуват гъсти
целувка по нослето и всичко е наред

 

погледи срещащи се като магнити
въздухът-мозъчни вълни от страст
синхронизация на мечтите
любов неподвластна на нас

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...