30 мая 2015 г., 22:34  

Диаболично

2.2K 5 12

 

Разказваш ми, че вярваш в любовта,
в единствената – вечна и голяма!
Че осмото е чудо на света –
невидимо, а не мираж измамен.
Разказваш ми – за сплетени ръце,
за залези червени, будни нощи,
за пясък с нарисувано сърце 
на лунен плаж какъв разкош е!
Разказваш ми така, като че ли
светът току-що бил е сътворен
с магия свише, ала надали
разбрала съм, че случва се до мен...
Щастливите живеят във света,
създаден от ръката на магьосник.

 

Завиждам ти, че вярваш в любовта.
А аз дори не вярвам в Господ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...