30 may 2015, 22:34  

Диаболично

2.2K 5 12

 

Разказваш ми, че вярваш в любовта,
в единствената – вечна и голяма!
Че осмото е чудо на света –
невидимо, а не мираж измамен.
Разказваш ми – за сплетени ръце,
за залези червени, будни нощи,
за пясък с нарисувано сърце 
на лунен плаж какъв разкош е!
Разказваш ми така, като че ли
светът току-що бил е сътворен
с магия свише, ала надали
разбрала съм, че случва се до мен...
Щастливите живеят във света,
създаден от ръката на магьосник.

 

Завиждам ти, че вярваш в любовта.
А аз дори не вярвам в Господ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....