30.05.2015 г., 22:34  

Диаболично

2.2K 5 12

 

Разказваш ми, че вярваш в любовта,
в единствената – вечна и голяма!
Че осмото е чудо на света –
невидимо, а не мираж измамен.
Разказваш ми – за сплетени ръце,
за залези червени, будни нощи,
за пясък с нарисувано сърце 
на лунен плаж какъв разкош е!
Разказваш ми така, като че ли
светът току-що бил е сътворен
с магия свише, ала надали
разбрала съм, че случва се до мен...
Щастливите живеят във света,
създаден от ръката на магьосник.

 

Завиждам ти, че вярваш в любовта.
А аз дори не вярвам в Господ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...