27 мар. 2007 г., 09:52

Диалог

727 0 2

          В мене шепне мощен глас: върви и му кажи...
* Но какво, че го обичам ли?
- Отвори поне веднъж сърцето си ти.
* Не мога, така то може да бъде обладано от лъжи.
- Стига се страхува, а живей! Отвори сърцето си за любовта.
* Не, не мога, а нима тя съществува по света?
- Тук е! Трябва да я потърсиш! Не бягай от нея. Тя ще те намери и ще те подслони.
* Но аз се страхувам да не сгреша.
- Нима ти си единствената? Дай му ключа от своето сърце.
* А ако го направя и той не е за мен?
- Нищо ще продължиш напред.
* Но няма да съм същата.
- Просто ще бъдеш друга жена.
* Жена - да, но без душа!
       Гласът продължава да ми шепне, а аз чакам ли, чакам да дойде Единствения!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...