27 мар. 2007 г., 09:52

Диалог

726 0 2

          В мене шепне мощен глас: върви и му кажи...
* Но какво, че го обичам ли?
- Отвори поне веднъж сърцето си ти.
* Не мога, така то може да бъде обладано от лъжи.
- Стига се страхува, а живей! Отвори сърцето си за любовта.
* Не, не мога, а нима тя съществува по света?
- Тук е! Трябва да я потърсиш! Не бягай от нея. Тя ще те намери и ще те подслони.
* Но аз се страхувам да не сгреша.
- Нима ти си единствената? Дай му ключа от своето сърце.
* А ако го направя и той не е за мен?
- Нищо ще продължиш напред.
* Но няма да съм същата.
- Просто ще бъдеш друга жена.
* Жена - да, но без душа!
       Гласът продължава да ми шепне, а аз чакам ли, чакам да дойде Единствения!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...