Mar 27, 2007, 9:52 AM

Диалог

  Poetry
723 0 2

          В мене шепне мощен глас: върви и му кажи...
* Но какво, че го обичам ли?
- Отвори поне веднъж сърцето си ти.
* Не мога, така то може да бъде обладано от лъжи.
- Стига се страхува, а живей! Отвори сърцето си за любовта.
* Не, не мога, а нима тя съществува по света?
- Тук е! Трябва да я потърсиш! Не бягай от нея. Тя ще те намери и ще те подслони.
* Но аз се страхувам да не сгреша.
- Нима ти си единствената? Дай му ключа от своето сърце.
* А ако го направя и той не е за мен?
- Нищо ще продължиш напред.
* Но няма да съм същата.
- Просто ще бъдеш друга жена.
* Жена - да, но без душа!
       Гласът продължава да ми шепне, а аз чакам ли, чакам да дойде Единствения!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...