15 авг. 2010 г., 21:50

Диалог

564 0 1

ДИАЛОГ

 

(между две бебета и един изперкал дядо)

 

 

   - Ех, Боре, Боре,

тая няма да я бъде,

с твоя морски поглед

искаш да обърнеш

всяка

палава вълна...

Вярно,

че е хубав гъдел,

Но е нескромно някак

още от сега.

   - А твойто внуче Ачо? –

   - Същият петел. –

   - Абе, дядка,

я не ни закачай

по-добре!

 

Заслужих си го този

безмълвен диалог и сложих

пръсти от челото

до разбитото сърце.

    - Пази ги, Боже!

Не ги лишавай от тревоги,

но и от вълни,

които заливат със радост и

с песен мъжете,

дето посаждат мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...