Aug 15, 2010, 9:50 PM

Диалог

  Poetry
559 0 1

ДИАЛОГ

 

(между две бебета и един изперкал дядо)

 

 

   - Ех, Боре, Боре,

тая няма да я бъде,

с твоя морски поглед

искаш да обърнеш

всяка

палава вълна...

Вярно,

че е хубав гъдел,

Но е нескромно някак

още от сега.

   - А твойто внуче Ачо? –

   - Същият петел. –

   - Абе, дядка,

я не ни закачай

по-добре!

 

Заслужих си го този

безмълвен диалог и сложих

пръсти от челото

до разбитото сърце.

    - Пази ги, Боже!

Не ги лишавай от тревоги,

но и от вълни,

които заливат със радост и

с песен мъжете,

дето посаждат мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...