15.08.2010 г., 21:50

Диалог

560 0 1

ДИАЛОГ

 

(между две бебета и един изперкал дядо)

 

 

   - Ех, Боре, Боре,

тая няма да я бъде,

с твоя морски поглед

искаш да обърнеш

всяка

палава вълна...

Вярно,

че е хубав гъдел,

Но е нескромно някак

още от сега.

   - А твойто внуче Ачо? –

   - Същият петел. –

   - Абе, дядка,

я не ни закачай

по-добре!

 

Заслужих си го този

безмълвен диалог и сложих

пръсти от челото

до разбитото сърце.

    - Пази ги, Боже!

Не ги лишавай от тревоги,

но и от вълни,

които заливат със радост и

с песен мъжете,

дето посаждат мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...