15 ago 2010, 21:50

Диалог

  Poesía
562 0 1

ДИАЛОГ

 

(между две бебета и един изперкал дядо)

 

 

   - Ех, Боре, Боре,

тая няма да я бъде,

с твоя морски поглед

искаш да обърнеш

всяка

палава вълна...

Вярно,

че е хубав гъдел,

Но е нескромно някак

още от сега.

   - А твойто внуче Ачо? –

   - Същият петел. –

   - Абе, дядка,

я не ни закачай

по-добре!

 

Заслужих си го този

безмълвен диалог и сложих

пръсти от челото

до разбитото сърце.

    - Пази ги, Боже!

Не ги лишавай от тревоги,

но и от вълни,

които заливат със радост и

с песен мъжете,

дето посаждат мечти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...