19 дек. 2009 г., 22:58

Диалог

1K 0 4

aleksandra_f (Александра Цветковска) :

Свикнала съм да раздавам по мъничко от моето сърце,

но често цялото го давам и после го събирам по зрънце...


maikal (Лъчезар Андреев):

 

Аз пък любовта ей така не си я давам,
щот накрая и следа от нея пак не вдявам.
Дошло е време страшно,
всеки да краде безстрашно
.

 

Ние, клетите,седим и плачем,

а бандитът все е алчен.

С нашата любов се подигра

и готов е той за още една "игра".

 

Олицетворявам "бандит" = живот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...