19 дек. 2009 г., 22:58

Диалог

1K 0 4

aleksandra_f (Александра Цветковска) :

Свикнала съм да раздавам по мъничко от моето сърце,

но често цялото го давам и после го събирам по зрънце...


maikal (Лъчезар Андреев):

 

Аз пък любовта ей така не си я давам,
щот накрая и следа от нея пак не вдявам.
Дошло е време страшно,
всеки да краде безстрашно
.

 

Ние, клетите,седим и плачем,

а бандитът все е алчен.

С нашата любов се подигра

и готов е той за още една "игра".

 

Олицетворявам "бандит" = живот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъчезар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...