29 окт. 2008 г., 10:07

Диалог на любовта

1.2K 0 3
Аз съм като скъпото вино:
трябва да ме опитваш с върха на устните си.
Прекалиш ли, ще боли глава.
Стигнеш ли бързо дъното,
втора чаша не пълни.
Бързо напивам и всички задръжки приспивам.
Вкусиш ли ме, дълго за мен ще говориш.
Аз съм резерв, но оставиш ли ме по-дълго да отлежа,
губиш аромата ми, ще ти нагарчам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Софийската Софиянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека ги боли глава-мажете това заслужажат.И си го просят...
  • Трябва ти сомелиер на тебе Само той ще те оцени. На други не давай нито глътка
  • Стигнеш ли бързо дъното - ще откриеш Ад или Рай!Не прекалена Любов, но никога в резерв!Поздрави!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...