Oct 29, 2008, 10:07 AM

Диалог на любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 3
Аз съм като скъпото вино:
трябва да ме опитваш с върха на устните си.
Прекалиш ли, ще боли глава.
Стигнеш ли бързо дъното,
втора чаша не пълни.
Бързо напивам и всички задръжки приспивам.
Вкусиш ли ме, дълго за мен ще говориш.
Аз съм резерв, но оставиш ли ме по-дълго да отлежа,
губиш аромата ми, ще ти нагарчам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Софийската Софиянка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нека ги боли глава-мажете това заслужажат.И си го просят...
  • Трябва ти сомелиер на тебе Само той ще те оцени. На други не давай нито глътка
  • Стигнеш ли бързо дъното - ще откриеш Ад или Рай!Не прекалена Любов, но никога в резерв!Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...