14 янв. 2010 г., 13:25

Диамантено небе

845 0 0

О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта,
що носиш
досущ празно житно поле.
Животът продължава
из широка синева,
облачета много,
а няма го дъждът.
Кадифено мастилено синьо,
земя на милиони звезди.
Светят те в теб - Нощта.
Досущ мънички диаманти.
Недооценени, неподарени.
От къде черпиш тази сила,
да съсипваш деня?
Очите посърнали,
жажда за нови слова?
Ръцете танцуват...
Безмелодично,
в хармония една.
Сякаш нищо не усещат -
студенина.
О, буйна вечер,
вали скръб,
не вода!
Ръцете вече не танцуват,
а така топла е, нежна, 
целувката на утринта.
Ала не носи
утеха, спокойствие - уви...
На фона на слънцето,
душата съзира звезди.
Животът прекрасен
за теб е,
но за мен - надали.
На фона на синьото -
мракът цари.
Птици чуруликат,
въпреки листата
увехнали, посърнали,
едва крепящи се.
Надежда за лято
е птичата песен сега,
но зима вещае
корона посърнала,
обляна в сутрешна,
нежна роса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...