Диамантено небе

О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта,
що носиш
досущ празно житно поле.
Животът продължава
из широка синева,
облачета много,
а няма го дъждът.
Кадифено мастилено синьо,
земя на милиони звезди.
Светят те в теб - Нощта.
Досущ мънички диаманти.
Недооценени, неподарени.
От къде черпиш тази сила,
да съсипваш деня?
Очите посърнали,
жажда за нови слова?
Ръцете танцуват...
Безмелодично,
в хармония една.
Сякаш нищо не усещат -
студенина.
О, буйна вечер,
вали скръб,
не вода!
Ръцете вече не танцуват,
а така топла е, нежна, 
целувката на утринта.
Ала не носи
утеха, спокойствие - уви...
На фона на слънцето,
душата съзира звезди.
Животът прекрасен
за теб е,
но за мен - надали.
На фона на синьото -
мракът цари.
Птици чуруликат,
въпреки листата
увехнали, посърнали,
едва крепящи се.
Надежда за лято
е птичата песен сега,
но зима вещае
корона посърнала,
обляна в сутрешна,
нежна роса.