up-1-level
29 результатов
Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...
1317
5
Неуспешната мисия
Донко Найденов - donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
Не си спомняше кога се бе събудил, нито колко време е спал или колко време е стоял тук. Просто осъзна, че бе клекнал на земята и гледаше някакви дървета пред себе си. Опита да се разрови в спомените си, но в този момент у ...
Донко Найденов - donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
Не си спомняше кога се бе събудил, нито колко време е спал или колко време е стоял тук. Просто осъзна, че бе клекнал на земята и гледаше някакви дървета пред себе си. Опита да се разрови в спомените си, но в този момент у ...
846
6
Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...
1239
1
5
Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...
743
3
Сутринта не изглеждаше с нищо по-различна от хилядите предходни. Обикновените задачи висяха на плещите ми - работа, парични проблеми, както и любовни. Зимният вятър отново пронизваше гръдта ми през палтото.
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
1305
4
Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...
1390
6
Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
976
2
В дъждовна мрачна нощ
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...
752
Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
Искаше ми се да е декември, някол ...
670
4
Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...
620
3
Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...
822
6
- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
733
Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...
808
2
Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...
762
2
Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...
822
Красива нощ навън е,
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен. ...
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен. ...
899
2
Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
1032
1
Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
721
„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...
707
Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее, ...
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее, ...
553
Когато си отида -
някой мрачен, тъжен ден -
не желая да съм рамката със снимка
върху абаносовото ти бюро.
Или във стъклен саркофаг ...
някой мрачен, тъжен ден -
не желая да съм рамката със снимка
върху абаносовото ти бюро.
Или във стъклен саркофаг ...
651
1
-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
835
2
Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.
Моя Същност, ...
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.
Моя Същност, ...
701
Внезапно роди се,
вследствие думи едни
сълзата прекрасна,
от океана на сини очи.
Течна тъга пропътува ...
вследствие думи едни
сълзата прекрасна,
от океана на сини очи.
Течна тъга пропътува ...
528
О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...
489
И весел, и облачен ден е,
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен. ...
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен. ...
631
2
Тишина, не разкъсвай така безпощадно
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...
597
2
Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...
747
Ах, къде е моята звездица,
говореща ми с нежните слова?
Ах, къде е тази светла птица,
летяща някога над черните поля?
Ще стоплиш ли отново моята душа, ...
говореща ми с нежните слова?
Ах, къде е тази светла птица,
летяща някога над черните поля?
Ще стоплиш ли отново моята душа, ...
940
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
