14 авг. 2011 г., 20:34

Дихание

537 0 1

 

ДИХАНИЕ

 

 

Въздъхна някой там

 – тихичко във мрака –

сред заря и плам

 – огньове заиграха…

Таз въздишка плаха

 прогони пустошта –

милион слънца запяха

 Одата на радостта…

С таз въздишка малка

 започна се процес чутовен –

въздишка на страдание и болка

 отключи логоса мисловен…

И не с налягане и сила,

 не с юмруци тежки,

а с една въздишка мила

 на духа човешки

надвиха те тъмата,

 животът победи;

пробиха те стената

 за вечни бъднини…



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Благоева Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...