ДИХАНИЕ
Въздъхна някой там
– тихичко във мрака –
сред заря и плам
– огньове заиграха…
Таз въздишка плаха
прогони пустошта –
милион слънца запяха
Одата на радостта…
С таз въздишка малка
започна се процес чутовен –
въздишка на страдание и болка
отключи логоса мисловен…
И не с налягане и сила,
не с юмруци тежки,
а с една въздишка мила
на духа човешки
надвиха те тъмата,
животът победи;
пробиха те стената
за вечни бъднини…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
