ДИХАНИЕ
Въздъхна някой там
– тихичко във мрака –
сред заря и плам
– огньове заиграха…
Таз въздишка плаха
прогони пустошта –
милион слънца запяха
Одата на радостта…
С таз въздишка малка
започна се процес чутовен –
въздишка на страдание и болка
отключи логоса мисловен…
И не с налягане и сила,
не с юмруци тежки,
а с една въздишка мила
на духа човешки
надвиха те тъмата,
животът победи;
пробиха те стената
за вечни бъднини…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
