14 ago 2011, 20:34

Дихание

540 0 1

 

ДИХАНИЕ

 

 

Въздъхна някой там

 – тихичко във мрака –

сред заря и плам

 – огньове заиграха…

Таз въздишка плаха

 прогони пустошта –

милион слънца запяха

 Одата на радостта…

С таз въздишка малка

 започна се процес чутовен –

въздишка на страдание и болка

 отключи логоса мисловен…

И не с налягане и сила,

 не с юмруци тежки,

а с една въздишка мила

 на духа човешки

надвиха те тъмата,

 животът победи;

пробиха те стената

 за вечни бъднини…



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лиляна Благоева Андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...