Дихание
ДИХАНИЕ
Въздъхна някой там
– тихичко във мрака –
сред заря и плам
– огньове заиграха…
Таз въздишка плаха
прогони пустошта –
милион слънца запяха
Одата на радостта…
С таз въздишка малка
започна се процес чутовен –
въздишка на страдание и болка
отключи логоса мисловен…
И не с налягане и сила,
не с юмруци тежки,
а с една въздишка мила
на духа човешки
надвиха те тъмата,
животът победи;
пробиха те стената
за вечни бъднини…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
